Loading

Сирищник мечтае за президентска република

Добре дошли в Сирищник, приветства овехтялата табела насред малкия мегдан на планинското селце. Пусто е. Няколко изоставени сгради от началото на века със заковани прозорци създават тягостно настроение. Мяркат се 2-3 баби, скрили се на сянка от адския пек. Времето в Сирищник е спряло отдавна. Пернишкото село е почти обезлюдено вече 15 години. Но и да изглежда забравен от Бога, Сирищник си остава специален. Преди 49 години там е проплакал днешният първи мъж на България - Георги Първанов

Сега родилният дом в селцето пустее, но споменът и гордостта от раждането на президента са живи. Истината е, че Първанов никога не е живял в Сирищник. Родителите му са от съседното село Косача, там е и отраснал държавният глава. Но откакто е станал голям човек, легендата за раждането му се носи из Сирищник и всички в селцето истински се вълнуват от съдбата му.

А, той тук не идва, ходи си само в Косача, разочарована е баба Владка. И в Радибош и Ковачевци беше, ама дотук не стигна, приглася й дядо Иван. Поне пътя направи, че автобусът затъваше в дупки, доволни са пенсионерите. Ама ние не му се сърдим, щото

ако ни помагаше, щяха да го подиграват

подсигурява се Владка. Какво се е променило, откак от Сирищник е излязъл президент ли? Нищо, единодушни са старите хора. Със 70 лв. пенсия съм, какво да ви кажа, за нищо не ми стигат парите, оплаква се баба Владка и показва беззъбата си уста. На 68 години са й останали 2 зъба и трудно се храни. Най-лошото е, че селото опустя, намесва се 69-годишният мъж. 2000 души са живели в Сирищник преди 15 години.

Днес са останали по-малко от 300, 90 процента - на преклонна възраст. Едва две семейства около 30 години има в селото, бебето в Сирищник пък е едно. Най ми е тъжно, че всичко се съсипа, нарежда дядо Иван. Само 30 крави останаха в селото, толкова са и овцете, някога бяхме големи животновъди. Сега я боднем малко картофи и бобец, преорем с магарето - и това е, тъгува баба Владка. Ама Първанов пак ще го изберем, най-добрият е той, казват в един глас старите хора. Много добро момче, умен и честен, ама сам накъде е, обясняват възрастните хора. И философски споделят, че и по-зле има - ето, какви страхотии стават в Ливан и Израел. Аз три дена хляб да не си слагам в устата, ама война да няма, моли се баба Владка. И нарежда: другото ще се оправи.

Най-популярното заведение в Сирищник е пусто. От телевизора пропяват Глория и "Канарите". Ние на "Алегро Виваче" вечеряме, с неудобство казва собственикът Стоян, ама

клиентите искат чалга

и няма как... Семейство Стойневи държат хоремага 15 години. Продават кафе и алкохол, хляб и лимонада, сапуни, прежда и свещи. Таня и Стоян са около 55-годишни и са сред малкото по-млади хора, останали в планинското селце. На 40 години дошли от Перник с желанието да станат фермери. Изтеглихме 20 000 лв. кредит, разказва Таня, накупихме крави, нищо не излезе, посякоха ни, в болница ни вкараха от притеснение! Добре, че работя на заплата в детския комплекс в Ковачевци, иначе не знам как щяхме да оцелеем, успокоява се Стоян. Хоремагът не работи на печалба. Всички в селото са бедни и не могат да отделят повече от 20 стотинки за кафе, 60 - за бира, и 80 - за ракия.

И за семейство Стойневи животът не се е променил, откакто Сирищник излъчи президент. Но пак ще го изберем, кълнат се съпрузите. Най-добрият и умният е той, не се и съмнява Стоян. И то не е, защото ни е земляк, просто по-свестен и кадърен политик от него няма, убедени са Стойневи. Аз съм твърдо за президентска република, казва Стоян. Съвсем различно щеше да е, ако Първанов имаше повече власт. Но и сега

хората са възхитени от работата му

радва се мъжът. До онзи ден дори събирах подписи в негова подкрепа, обяснява Стоян. Почти всички се включили в списъка. Само 20 процента от хората в Сирищник и Ковачевци не харесват Първанов.

Още по-ревностно държат на президентската република в Косача, малкото селце, в което Георги Първанов е израснал. Всичките 100 жители на селото таят мили спомени от именития си земляк. Беше добро и бедно момче, замислено казва дядо Мирко. На коленете ми е израснал, горд е 73-годишният мъж. Оказва се, че с президента са съседи и някога били близки. Даже съм малко рода с баща му Седефчо, хвали се Мирко, имаме общ първи братовчед. А и с майка му Марика сме набори, тя преди често идваше на село и се виждахме, ама сега все в Перник стои. Бяхме приятелчета с Гошо, доволен е Петър, синът на дядо Мирко. Играехме заедно, но после той отиде да учи в града. Виждал съм го, като стана политик, много е скромен. Пак ще го изберем, меси се 80-годишният Иван Петров. Той ще ни вдигне пенсиите, сигурен съм, заявява убедено възрастният мъж. Иван и Мирко са откровени, че в последните 5 години

животът им не се е променил

но таят надежда, че в бъдеще ще стане по-добре. Щастливи са, че президентът посетил селото, помогнал за реставрацията на старата църква, а и пътят наредил да се направи. Изядоха го, че сложи асфалт до къщата си във Велчовата махала, ядосва се Иван. Разправят, че имал басейни горе, в къщата на дядо си Първан, и висок дувар, ама лъжат, пали се дядо Мирко. Качете се и вижте, за да не измислят повече, приканват възрастните мъже. Хванете все по новия път и където свърши асфалто, там е къщата на президента, обяснява дядо Мирко.

На няколко километра от центъра на Косача, върху един хълм наистина може да се види къщата на Георги Първанов. Дувар няма, басейн - още по-малко. Старата постройка от кирпич е пред срутване. Необитаема е и услужливите съседи на президента разказват, че при посещенията си Гошко отсядал във вилата на братовчед си Димчо. На метри от двора на държавния глава някой е окичил дърветата с предупредителни табели "Стрелям! Не влизай!", "Attention! Зло куче!". Защото за жителите и на Сирищник, и на Косача кражбите си остават най-големият проблем. По-страшен от безпаричието и по-важен от президентската република...

Лора СИМЕОНОВА

Източник: http://new.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-09-09&article=159598